Поради особеностите на възрастта тийнейджърът най-често не осъзнава необходимостта от психологическа помощ. На първия етап от консултирането задачата на психологът е свързана с:
1) формирането на мотивация за работа в тийнейджърът, неговото осъзнаване на необходимостта от социално-психологическа помощ;
2) диагностика на знанията на тийнейджъра за природата на човешките взаимоотношения, способността да се отделя основното от второстепенното, за опита (положителен или отрицателен), който тийнейджърът е имал при общуването със значими възрастни, разбирането му за нормите на поведение, житейски ценности.
Кризисните състояния при тийнейджър най-често се причиняват от следните ситуации:
1) притеснения от обиди, сплашване, заплахи за физическо насилие, тормоз от страна на възрастните хора в училище и на улицата;
2) семейни отношения;
3) сексуално насилие; сексуалност; сексуално образование и въпроси свързани със секса;
4) безпокойство за значими хора;
5) бременност;
6) отношения с приятели и близки и др.
Кризисните състояния при подрастващите се проявяват под формата на преходни състояния на психически стрес, изолация, пасивност или емоционални разстройства.
Кризата, преживяна от детето, се възприема по-остро в сравнение с подобна в друга, по-зряла възраст. Подрастващите са по-склонни да изпитват чувство на неудовлетвореност.
Първата работа на психолога е да изгради доверие с тинейджъра. Ако кризата е свързана с отношенията с родителите, дори ефектът „Оказва се, че не всички възрастни са толкова лоши, колкото си мислех“, „Някои ме разбират“ вече е психотерапевтичен ефект.